Учени и експерти търсят решения за по-надеждна информационна среда на международния семинар „From Analysis to Action“ в София
Международният семинар „From Analysis to Action“, организиран от Институтa GATE, събра изследователи и представители на европейски институции и медии. Основната тема беше как технологиите, медийната грамотност и регулациите могат да работят заедно срещу манипулациите, съобщиха за организаторите от Борса.bg. На форума бяха представени конкретни разработки за откриване на логически заблуди и анализ на политически наративи, както и подходи за автоматизирана проверка на факти. Експертите подчертаха, че изкуственият интелект може да подпомага журналисти и анализатори, но не заменя човешката преценка и критичното мислене.
Проф. Преслав Наков от Mohamed bin Zayed University of Artificial Intelligence и Qatar Computing Research Institute показа как големите езикови модели могат да се използват за автоматизирана проверка на факти и анализ на медийно съдържание. Проф. Руслан Митков от университетите в Аликанте и Ланкастър представи други полезни приложения на езиковите технологии, в образованието, превода и подкрепата на хора с комуникационни затруднения.
Според представените резултати чрез автоматизирани методи тестови задачи могат да се създават почти четири пъти по-бързо, без да страда качеството. Сред акцентите бяха и разработки на самия институт. Станислав Пенков демонстрира инструмент за откриване на логически заблуди и подвеждащи аргументи, които могат да повлияят на обществените нагласи, а Добромир Цолов и Георги Горанов представиха приложение за анализ на политически наративи, което помага да се проучва как се изграждат посланията.
„В GATE разработваме инструменти, които помагат да разбираме по-добре как се създават и разпространяват манипулативните послания. Нашата цел е научните изследвания да се превръщат в практически решения, които подкрепят информирания избор и критичното мислене“, заяви директорът на института проф. Силвия Илиева. Експертите подчертаха, че подобни системи могат да подпомагат журналисти, изследователи и анализатори, но не заместват човешката преценка, резултатите им трябва да се проверяват и подкрепят с надеждни доказателства.
Дезинформацията обаче не се свежда само до невярни факти. Тя често се опира на емоционални внушения, избирателно поднасяне на информация и повтарящи се послания, които оформят възприятията на хората. Затова участниците на семинара акцентираха върху нуждата да се анализират не само отделни твърдения, но и цялостните наративи, чрез които се изграждат обществените нагласи. Обсъдени бяха и възможностите за автоматично разпознаване на обидна реч с помощта на езикови ресурси като HurtLex. Специално внимание получиха и слабостите на българската информационна среда – представители на Съвета за електронни медии, Европейската комисия, Центъра за изследване на демокрацията и института GATE разгледаха недоверието към традиционните медии, поляризацията онлайн и отдръпването на гражданите от публичния дебат.
Като ключови средства за противодействие бяха откроени медийната грамотност и превенцията. Представен беше подходът prebunking, при който хората се подготвят да разпознават манипулативни техники, преди да са били подведени от тях, а сред темите бяха и образователни инициативи за различни възрастови групи и обучения за проверка на факти. Форумът обсъди и ролята на европейското законодателство, включително Законодателния акт за цифровите услуги (DSA) и Акта за изкуствения интелект, с акцент върху отговорността на онлайн платформите, защитата на свободата на изразяване и необходимото сътрудничество между институции, технологични компании, научни организации и гражданско общество. Общият извод е, че устойчивостта срещу дезинформацията изисква съчетание от технологични решения, критично мислене и ефективни регулации, тя зависи не само от способността да се откриват манипулации, но и от уменията на гражданите сами да ги разпознават и оценяват.
Източник на снимковия материал: Института GATE