Tech Park Talks постави въпроса за човека в света на умните машини на осмото издание на събитието в София
Над 300 души взеха участие в осмото издание на Tech Park Talks, за да обсъдят как изкуственият интелект променя образованието, труда, неравенството и творчеството. Експерти, футуролози и млади автори потърсиха отговор на въпроса какво остава за човека в света на умните машини. Събитието, организирано от София Тех Парк, Sofia Tech Labs и Out Loud Foundation, премина под надслов „Future Tense – Humanity after AI | На кого принадлежи бъдещето?”, съобщиха за Борса.bg организаторите. Мненията на участниците се разделиха между опасенията, че пропастта в обществото ще се задълбочава, и надеждата, че технологиите ще доведат до по-голямо равенство. Общият извод е, че човекът е този, който придава стойност на всичко създадено.
Tech Park Talks e поредица вече утвърдена като платформа за диалог между експерти от различни индустрии, която представя иновации, вдъхновяващи личности и технологии с реално въздействие върху обществото. Събитието водеше Дарий Топузов, съосновател на AILA TECH и Quantum Society Bulgaria, създател на квантовия симулатор qbit и носител на президентската награда „Джон Атанасов“ за 2025 г.
В първия панел Александър Иванов, Лора Динева-Грозданова и проф. Симеон Стоянов, ръководител на проекта за българската фабрика за изкуствен интелект BRAIN++, разгледаха адаптирането на образованието, пазара на труда и социалното неравенство. Проф. Стоянов постави под въпрос дали класическото преподаване и оценяване още измерват истинските знания, след като изкуственият интелект вече изпитва, дава и решава задачи, и как бъдещите специалисти ще доказват стойността си пред работодателите, щом дипломите не отразяват реалните им способности. Александър Иванов от своя страна очаква бизнесът да премине към възнаграждение, зависещо изцяло от резултатите и конкретния принос, а не от заеманата длъжност. Според него настоящата революция автоматизира не процеси, а самия интелект, като за първи път човекът реално може да изгуби водещата си позиция спрямо машините, а най-засегнати ще бъдат младите, търсещи първия си стаж или работа.
Лора Динева-Грозданова изтъкна, че нищо от произведеното от изкуствения интелект не носи стойност само по себе си, защото именно хората придават значение на изкуството, резултатите и парите. Затова според нея човешката преценка кое е ценно ще става все по-търсено качество. Тя подчерта, че машината не се променя от отговора, който дава, така че решенията, въпросите и преценката какво да се прави с получените отговори ще останат при човека, а реалната промяна идва от хората. По темата за неравенството мненията на панелистите се разделиха, като Лора Динева-Грозданова бе убедена, че в дългосрочен план технологиите могат да доведат обществото до по-голямо равенство, докато Александър Иванов смята, че хората на върха на пирамидата, автоматизиращи процесите си с AI, ще концентрират добавената стойност и ще забогатяват за сметка на останалата част от обществото.
Във втората част футурологът доц. Мариана Тодорова насочи вниманието към предизвикателствата пред човешката способност да предвижда и управлява последствията от AI. Тя заговори за нуждата от забавяне на навлизането му в обществото и процесите, за да имат хората повече време да се адаптират, и предупреди, че развитието му не бива да води до реален риск от загуба на контрол. По думите ѝ в момента е невъзможно или много трудно да се предвиди как технологията ще продължи да се променя и усъвършенства. Според нея системите биха били опасни не защото са съзнателни или злонамерени, а защото хората нямат когнитивния капацитет да прогнозират накъде ще поемат.
Финалният разговор, с участието на младия автор, режисьор и правен сътрудник Теодора Милева, беше посветен на изкуството с тезата, че способността на AI да генерира текст и изображения не обезсмисля човешкото творчество, защото то е свързано с личния опит, емоциите и индивидуалността, а несъвършенствата правят хората неповторими.
Източник на снимковия материал: София Тях Парк, ©Engineer BG via Canva