Ирена Рабаджийска от АББ: Мечтая за време, когато няма да говорим за „жени инженери“ и „мъже инженери“, а просто за добри инженери

Понякога кариерата започва там, където най-малко очакваш. За Ирена Рабаджийска това е една „временна“ лятна работа като монтажник на електрически елементи в АББ България – клон Раковски. Тогава тя вече е приета „за акушерка“ и вижда бъдещето си в медицината. Днес обаче, 13 години по-късно, Ирена е ръководител звено в компанията, а инженерството се е превърнало не просто в нейна професия, а в начин на мислене. В интервюто си за инициативата „Тя е инженер“ на Инженер.bg дамата разказва за неочаквания завой, който променя живота ѝ, за смелостта да премине от инженерна към управленска роля и за убеждението, че в инженерството значение имат не стереотипите, а знанията, любопитството и резултатите.

Здравейте, Ирена! Представете се накратко.

Здравейте! Казвам се Ирена Рабаджийска, ръководител звено в АББ България – клон Раковски.

Завършила съм „Инженерна физика“, направление „Лазерни и фотонни технологии“ в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.

Кога осъзнахте, че инженерството е Вашето призвание?

В гимназията изучавах профилирано биология и химия и дълго време бях убедена, че бъдещето ми е свързано с медицината. След завършването си положих кандидат-студентски изпити и бях приета в Медицинския университет със специалност „Акушерка“.

Междувременно започнах работа в компанията, в която съм и днес, като монтажник на електрически елементи. Тогава възприемах тази работа като временно решение за лятото. Днес, 13 години по-късно, осъзнавам, че именно тя промени посоката на професионалния ми път.

Всеки ден имах възможност да наблюдавам работата на инженерите. Впечатляваше ме начинът, по който анализираха сложни ситуации, намираха решения и превръщаха предизвикателствата във възможности за подобрение. Тяхната отдаденост, логическо мислене и стремеж към непрекъснато усъвършенстване ме вдъхновяваха все повече.

В същия период претърпях медицинска интервенция и прекарах известно време в болница. Това ми даде възможност да видя отблизо ежедневието и на медицинските специалисти, какъвто самата аз исках да бъда. Въпреки интереса и уважението ми към медицината, осъзнах, че тази професия изисква изключителна психическа устойчивост и емоционална отдаденост, и разбрах, че това не е моето призвание.

Именно тогава взех решението да се насоча към инженерството. Логическото мислене, анализът и търсенето на ефективни решения винаги са били сред най-силните ми качества. Освен това инженерството предлага непрекъснати възможности за учене, развитие и реален принос към създаването и усъвършенстването на процеси и продукти. Това е професия, която всеки ден ме предизвиква, мотивира и ми дава възможност да се развивам.

Кое е най-смелото решение, което сте взели в професионалния си път?

Най-смелото решение в професионалния ми път беше да направя преход от чисто инженерна роля, свързана с разработването и оптимизирането на производствени процеси, към управлението на хора, ресурси и цялостни производствени операции. Това беше сериозна промяна, защото освен техническите знания трябваше да развия нови умения – да мотивирам екипи, да вземам решения под напрежение, да управлявам конфликти и да нося отговорност не само за процесите, но и за хората зад тях.

Днес съм убедена, че това беше правилното решение. Инженерното мислене ми помага да анализирам проблемите, да търся причините за тях и да изграждам устойчиви решения, а управленската роля ми дава възможност да превърна тези решения в реални резултати чрез екипа.

За мен инженерството не е просто техническа професия – то е начин на мислене, който може успешно да се приложи както в управлението на процеси, така и в управлението на хора.

Целия материал може да прочетете в Инженер.bg ТУК!

Източник на снимковия материал: АББ България