Линамар Лайт Металс – Русе разчита на дефектоскопистите като надежден гарант за нулев брак в автомобилостроенето

Докато общественият фокус в пазара на труда остава хипнотизиран от пренаситения IT сектор и дигиталните специалности, постепенно, но сигурно се оформя една от най-перспективните кариерни ниши – безразрушителният контрол (NDT). Малцина свързват бъдещето си с професията на дефектоскописта, но в икономически смисъл този сектор в момента преживява своята „перфектна буря“ – комбинация от главоломен технологичен скок, намаляваща база от опитни кадри и глобалния пазар на NDT услуги, който според анализите се развива със стабилни темпове и се очаква да достигне десетки милиарди през следващите години. Всички тези фактори превръщат специалистите по NDT – дефектоскопистите, в нови лидери в тежката и технологичната индустрия. Причината се дължи на все по-високите изисквания за прецизност и безкомпромисно качество, особено в сектори като енергетиката и автомобилостроенето. Затова и добавената стойност на тези кадри вече надхвърля нивата на масовото софтуерно инженерство.

За да проследим как тези глобални тенденции се проектират в работната среда на тежката индустрия, потърсихме експертите от Линамар Лайт Металс Русе. В качеството си на част от световната компания Linamar у нас, заводът в България е референтна точка за приложението на най-строгите международни стандарти при производството на автомобилни компоненти. Тъй като продукцията на русенското предприятие захранва най-взискателните автомобилни концерни в света, тук безразрушителният контрол гарантира сигурността на милиони крайни потребители.

Професията, която образованието забравя, а световният пазар превръща в дефицит

Анализът на пазара на труда в България и Източна Европа показва ясен структурен проблем. Голяма част от сертифицираните експерти от най-високо ниво (т.нар. Ниво 3 по международния стандарт EN ISO 9712, които имат право да подписват финалните експертизи) са в предпенсионна възраст. В същото време притокът на нови кадри е минимален.

И по-изненадващото е, че този дефицит не се дължи на липсата на финансова атрактивност. Причината е по-скоро чисто информационна – за тази професия изключително рядко се говори в кариерните центрове, а още по-рядко в образованието, като в България дори няма самостоятелна университетска специалност с това наименование. Това обаче я превръща в перфектната ниша за амбициозните специалисти, които търсят сигурна и доходоносна реализация.

Този иновативен сектор изисква човек сам да прояви инициатива и самостоятелно да пожелае да се развива, като премине през специализирани курсове. За тези, които се стремят към дългосрочна кариера и ръководни позиции, сериозна теоретична основа могат да дадат инженерните специалности в техническите университети в страната. В тези висши училища дисциплината се изучава като ценна част от по-широки академични програми по материалознание или заваряване, отваряйки вратите към света на дефектоскопията.

Целия материал можете да прочетете в Инженер.bg.

Източник на снимковия материал: Линамар Лайт Металс Русе, ©Engineer BG via Canva.com