Доц. д-р инж. Марлена Данева от ИПФ – Сливен към ТУ – София: Връзката между образование и индустрия все още е непълноценна

Темата за съответствието между университетското обучение и реалните потребности на индустрията е в центъра на проекта на Инженер.bg „Образование vs. реалност: готови ли са техническите университети за новите изисквания на пазара на труда в индустрията?“. Чрез мненията на студенти, преподаватели и представители на бизнеса инициативата очертава актуалната картина на подготовката в техническите специалности. В днешното издание представяме позицията на доц. д-р инж. Марлена Данева, заместник‑декан по учебни дейности и акредитация в Инженерно‑педагогическия факултет (ИПФ) – Сливен към Технически университет – София, която разказа как факултетът поддържа активни връзки с индустрията и насочва обучението към днешните професионални изисквания.

Теорията е стабилна, но практиката изостава

„Връзката между техническото образование и изискванията на индустрията е динамична, но все още непълноценна. Резултатите от наши проведени изследвания сред студенти показват, че проблемът не е в липсата на фундаментални знания, а в дефицита на практически умения. Студентите усвояват теорията, но срещат затруднения при пренасянето ѝ в реални професионални ситуации“, коментира доц. д-р инж. Марлена Данева.

По думите ѝ това разминаване се проявява най-осезаемо при работа с реални технологии, оборудване и инструменти, които често се различават от тези в учебните лаборатории. В резултат младите инженери навлизат в индустрията с добра теоретична подготовка, но с ограничен практически опит – проблем, който работодателите посочват като ключов за адаптацията на новите кадри.

Предизвикателството: бърза адаптация към технологичните промени

Едно от най-големите изпитания пред висшите учебни заведения е темпото, с което технологиите се развиват. Индустрията въвежда нови решения и процеси много по-бързо, отколкото учебните планове могат да бъдат актуализирани. „Технологичните промени изпреварват учебните програми и това задълбочава разрива между академичната подготовка и очакванията на работодателите“, посочи доц. Данева.

Емпиричните данни от изследванията подчертават и други дефицити: ограничени възможности за работа по реални бизнес проекти, недостатъчен достъп до съвременни инструменти и липса на системна подготовка на преподавателите в посока съчетаване на инженерна и педагогическа компетентност. Този „дидактически дефицит“ може да бъде преодолян чрез обучение в реална или симулирана професионална среда – технологични паркове, лаборатории, симулации, казуси, работа с индустриални партньори и интегриране на съвременни технологии, включително изкуствен интелект.

Целия материал може да прочетете в Инженер.bg ТУК!

Източник на снимковия материал: Марлена Данева – личен архив, ТУ – София, ©Engineer.BG via Canva.com